„Различните“ деца на България е личен, социален фото проект.
Зад него не стои фондация, движение или каквато и да е неправителствена организация. Негов автор е Анна Йончева–обикновена майка на две деца без специфични потребности. Проектът се ражда след неприятна случка на детската площадка, където дете се опитва да убеди дъщерята на Ани да НЕ играе с момиче в инвалидна количка, защото „ще я зарази“. Първоначалният шок от слуката отстъпва място на разбирането.
Ани не упреква детето, нито родителите му. Наясно е, че няма как да общуваме с някого, когото не познаваме и рядко виждаме около себе си. И решава да запознае обществото с „различните“ деца на България.
За нея се превръща в мисия желанието да покаже, че тези деца са точно толкова „различни“, колкото и всяко друго дете. Че се радват еднакво на общуването помежду си и на играта заедно. Така се ражда фотопроектът, чиято главна цел е, чрез снимки да се покажат всички онези деца, които все още са невидими за голяма част от обществото.
Тези, които рядко са в детската градина!
В училище!
И на детската площадка…
Започва да организира срещи между деца със специални потребности и деца без такива, вярвайки ,че това е една от първите стъпки, които трябва да бъдат предприети за да се научат всички да общуват помежду си.
Проектът стартира през март 2019г. и добива огромна популярност, а резултатите изненадват дори самата Ани.
Организирани са множество срещи, на които са запечатани усмивките на деца с церебрална парализа, с умствена изостаналост, със Синдром на Даун, аутизъм…
Именно по време на тези срещи Анна с тъга установява, че детските площадки реално няма съоръжения, пригодени за деца в инвалидни колички.
Много често вижда как тези деца страдат, докато гледат връстниците си на люлките и пързалките.
Така се ражда идеята за кампанията „Да играем ЗАЕДНО“, чиято цел е набиране на средства за изработка и монтиране на комбинирана люлка-везна, на която децата в инвалидни колички да могат да играят заедно с връстниците си.
Тази люлка е уникална за България, тъй като тя дава реална възможност на тези деца да изградят увереност и да се адаптират към детската площадка, играейки на едно място с останалите. На тази люлка от едната страна на везната е детето в инвалидна количка, а от другата има място за две деца, които да го люлеят. По този начин играта става споделена, а децата със специфични потребности – видими за останалите.
От август2019г до декември 2020г. са произведени общо 14бр. люлки, които са монтирани в цялата страна, като 11 от тях са закупени изцяло от дарения. Всички , които помагат и се включват доброволно вярват, че мястото на всяко едно дете е на детската площадка.
Георги Пейков създава и комбинирана въртележка,пригодена за деца в инвалидни колички. Неподвижната маса в центъра, позволява завъртане дори ако лицето е без придружител. Съоръжението е монтирано на кота нула, с което е осигурена достъпна среда за всички лица -диаметър 2.7м.
Юни месец 2020г. авторката на проекта, заедно Михаил Николов и Георги Пейков /производител на съоръжението/печелят голямата награда „Герой на децата“ в десетите юбилейни награди Златна ябълка на Национална мрежа за децата. А в края на 2020г. Анна Йончева е номинирана за Човек на годината от Български Хелзински комитет.
Със снимки от фотосесиите и срещите по проекта до момента са организирани общо шест изложби като две от тях са зад граница – в българското училище „Св.Кирил и Методи“ във Виена и в Български културен център Магура – Чикаго. През 2021 година е предвидено откриването на такива в Канада, Страсбург и Берлин. Фотографи от цяла България се включват и запечатват щастието на онези деца , които голяма част от обществото все още не вижда и не приема.
Целта на всички е да ги покажат от другата им страна – предизвикващи не съчувствие, а усмивки 🙂
В края на 2020 година с подкрепата на Метрополитен и под наслов „Всички деца се усмихват на един и същ език“ в продължение на 2 седмици на 10 от метростанциите в София грее по една усмивка на участник в проекта.
С това Анна Йончева, заедно с Ваня Тодорова слагат началото на съвместната им инициатива „Да се запознаем“ насочена към децата в училищата и запознаването им с техните „специални“ връстници“. Вярват, че с правилен подход, информация и разговори могат да променят нагласите на децата още в ранна възраст и да им помогнат да изградят разбиране, уважение и приемане.
